Mim:
Ето, че отново не мога да заспя.
Светвам лампата и оставам будна да стоя.
Гледайки общите ни снимки,
се сещам как продадох любовта ти за жълти стотинки.
Не е нужно да ти се извинявам,
защото без да ти казвам знаеш колко много съжалявам.
Силно се надявам някой ден да ми простиш
и със сладкия си глас \“Обичам те!\“ да ми шептиш.
Krischo:
Още много време будна ще стоиш
и нощите, в които ще си сама, няма да успееш да преброиш.
И да! Няма нужда да се извиняжваш ти на мене,
защото извинения не приемам от доста време.
Знаеш ме… Беше, квото беше. Продължавам нататък.
Няма да си губя времето с теб. Живота е твърде кратък.
Защо се надяваш да чуеш думи, отдавна забравени?
Да не би да забравяш, че моите чувства за стотинки са продадени.
FOLLOW KRISCHO :