Прекия път

\“Сбогом\“ не беше последната му дума,
тръгна си дори без да се сбогува.
Той не спираше да се забавлява
по начина, който всички нас наранява.

Намираше утеха в тази проклета отрова.
Трябваше ли такъв да е края? Кажи ми, за бога.
Не можа ли да \“слезеш\“ на земята и да бъдеш човек?
Марихуана, джоинд хероин… Това ли е твоя лек?

Ти сам избра да вървиш по прекия път към края.
В момента гледаш отгоре и съжаляваш, аз зная.
Но е късно. Майка ти всяка вечер гледа към небето
и се чуди къде ли отишло й е детето.

Може би милиард пъти ти казах \“Брат, спри\“,
ти отказа и естествено адски много сърца разби.
За следващия живот ти казвам: Преди да действаш мисли,
а за този… Бог да те прости.

FOLLOW KRISCHO :